Ресторант "При Миро" София предлага 10% отстъпка за резервации до 20 души и 20% отстъпка за резервации над 20 души! Всеки делничен ден разнообразно обедно меню!

Статии за ресторант При Миро София

Вестник Стандарт писа за ресторант При Миро София на 12 януари 2007 г.

Майстор Миро - шампионът в кухнята

Сърбинът има 4 първи места по кулинарно изкуство

Майстор Миро е господарят на вкуснотиите в заведението си

Ресторант При Миро в София заслужено си е спечелил славата на място, където се събират познавачите на добрата кухня. Там всички ястия се приготвят от четирикратния шампион на Сърбия по гастрономия Мирослав Стефанович, който е и собственик на заведението. Сърбия и България споделят идентичен кулинарен репертоар от печени меса. Разликата е в това, че сърбите го правят с повече стил. Скарата, която се предлага в ресторанта на майстор Миро в София е с пъти по-сочна и ароматна, откъдето и да е другаде. Айварът се явява като идеална прибавка, а също така и неустоимите сливови ракии, с които да изплакнете гърлото си. Цените на ястията варират от 20 до 40лв и , ако не смогнете да ги изядете, ви ги опаковат за вкъщи. Салатите са средно по 4лв.

Повечето от специалитетите тук са по рецепти на собственика на ресторанта, затова носят и неговото име. Месо с разнообразен пълнеж и подправките са външнодоловимите особености на кухнята му. Единственото, което той разкрива, са компонентите, от които прави своите чудеса, но какви са тънкостите, си остава тайната на Миро. Рулованата плескавица съдържа шунка, кашкавал, гъби и сос от гъби. Хайдушката колиба за четирима е каварма с четири вида шишчета, домати, спагети и пълнени гъби на скара. Пак за четирима е и лесковачкото руло - геврек от кайма, шишчета, каймак и подправки. В ресторанта намиращ се на закътаната уличка "Мърфи" в София, се приготвя и мешаното месо на жар 'Майстор Миро' - невероятно вкусна комбинация от кебапчета, ущипци, плескавица, свински дроб, колбас, бяла вешалица, ребро, бекон, подправки.

Другите специалитети, любими на майстора и клиентите му в един от нашумелите ресторанти в София, са стек от свинско бонфиле, печено с кашкавал, шунка и подправки и пилетина в було-пилешко филе, пълнено с кашкавал, пушен бекон, домати и подправки. Пак от пилешко филе, но комбинирано със свинско бонфиле, пушено контрафиле, домати, лук, чушки и подправки е 'Милошево копие' за двама, също сред неустоимите предложения на майстора. Рамстекът 'Гордон Руж' е от телешко контрафиле, пълнено с кашкавал, пушен бекон, домати и подправки.

Вестник "Седмичен труд" за ресторанта на Майстор Миро, София 08 юли 2009 г.

Майстор Миро - царят на скарата

Книгата за оплаквания на ресторант "При Миро" е пълна с хвалби.

Сочна плескавица на скара, забулено пилешко филе в бекон, кебапчета с кашкавал - това е само част от вкуснотиите, с които майстор Миро всеки ден посреща гостите си в ресторанта. Известен още като готвача на елита, той печели хората с личното си отношение. Ще те посрещне с ведра усмивка, ще ти сготви с мерак и ще ти поднесе ястието с любов. Четирикратен шампион на Сърбия по гастрономия, вече седем години пълни стомасите на политици, артисти, певци и обикновени хора у нас.

Роденият в Лесковац талантлив готвач е посветил живота си на вкусните манджи. Завършил кулинарно училище в родния си град, след това учи две години висше в Белград. В казармата също е около баките с храна, но на занаят се научава в странство. Заедно със съпругата си Олга работят в Швейцария и Чехия. Липсата на човечност и топлина у тамошните жители обаче го карат да се върне в родината си.

В България Мирослав Степанович започва работа през 2000 г. първо в Пловдив. След две години работа под тепетата предприемчивият готвач решава да отвори собствен ресторант в столицата. Днес той се радва на голяма посещаемост, а славата му се носи чак до Белград. Негови постоянни гости в ресторанта са столичният кмет Бойко Борисов, бившият такъв Стефан Софиянски, "Батето" Славков, Аня Пенчева, Тодор Колев, президентът Георги Първанов и други.

Интериорът на ресторант "При Миро" е стилен и семпъл, а музиката в сръбски ресторант, разбира се, сръбска. На стените в антрето могат да се видят десетки статии, посветени на талантливия готвач и неговия ресторант, а една от тях е изцяло покрита със снимки на чужденците посетили ресторанта. На видно място е поставен и семейният герб. Той е подарък на майстор Миро от негови приятели и е направен изцяло от камък. На него са изобразени прибори за хранене и чиния.

Тъй като времето е прекрасно, майсторът ме кани в градината на ресторанта. Тя е потънала в зеленина и пъстри цветни лехи. За тях се грижи лично нежната половинка на сърбина. Песните на канарчетата и папагалите напълно заглушават градския шум. Всяка маса е сепарирана от другите с високи декоративни храсти. Така човек се чувства сам, но не се притеснява, че някой участва разговора му като слушател.

В един от ъглите на градината безгрижно се люлее 6 годишната внучка на готвача, чаровната Андреа. Тя се радва на голямо внимание от страна на дядо и баба, които се стремят да ѝ угаждат за всичко. Още отсега малката се учи на занаят и майстор Миро се надява тя да го наследи един ден в семейния бизнес.

Най-много време талантливия готвач прекарва в кухнята на ресторанта. Тук основно място заема скарата. На нея майсторът умело върти плескавици, филета и кебапчета. Тъй като в сръбската кухня преобладават лютите манджи, на скарата задължително цвърчат и люти чушлета. Майсторът споделя, че универсалната подправка за всяка гозба е старата сръбска вегета. В българската кухня той не одобрява слагането на чубрица в почти всички манджи, дори в някои видове хляб. Но като цяло според него вкусовете на двете балкански страни са почти еднакви.

Кухнята е мястото, където Миро обича да експериментира. Да изпечеш едно кебапче на скара не е проста работа, казва той. Има си тънкости, които само старите майстори знаят. Миро обаче е отворен към хората и с радост ги съветва как да си приготвят вкусна скара у дома. Неотлъчно до майстора е неговата съпруга Олга, която приготвя невероятни баници със сирене, спанак и коприва. А за да бъде пълно удоволствието от приетата храна, тя се грижи за направата на вкусните десерти.

В непосредствена близост до ресторанта е и апартаментът на майстор Миро. Тук обаче той идва само в късния следобед, за да си почине и да събере сили за вечерта. Тогава отново започва да върти черпака и да пълни гладните стомаси на гостите си.

Вестник "Труд" за ресторант При Миро, София 29 май, 2011 г.

Майстор Миро смая кувейтци с български бивол.

Оказа се, че властелинът на свинските плескавици - майстор Миро, вирее отлично и на мюсюлмански "терен". "Дойде една делегация на кувейтските профсъюзи. Не знам какво правеха в София, но 4-5 дни останаха само в моя ресторант да се хранят", похвали се сърбинът, който отдавна е легенда в нашата столица.

Въпреки всеизвестната му любов към грухтящите излязъл от ситуацията виртуозно с агнешко, пилета и ... биволско. "Биволът е единственото тревопасно, което не хваща луда крава, и - пази!(внимавай - от сръбски) - преживно е, но подбира каква трева яде. То ни йе овца да щипе и цветя, и всичко", разказва на чаровния си сръбско-български спецът. И подчертава, че е огромна разминавката между външния мръсен и кален вид на бивола и вътрешността му.

На въпроса откъде вече в България намира читаво от това месо, като почти никой не гледа, казва че не сме в час - само в района на не толкова далечното от София с. Български извор негов доставчик гледал 200 бивола.

Рецептата за агне пък е от Западна Сърбия до Босна, където все пак мюсюлманите са оказали своето влияние.

Накрая така се справил, че кувейтците му дали ... специална грамота. Какво точно пише на нея - ще разбере някой друг път, като храни в ресторанта си някой преводач арабист.

Агне в прясно мляко

Едно цяло агне се разфасова в класическия вариант на 4 части. Разбира се, няма проблем настоящата рецепта да се изпълни само с една плешка.

Пак се валя във вегета и сол и трябва да изкара така поне една нощ.

Концепцията на скараджийския виртуоз за агне обаче малко се отличава от родната - той предпочита да е поне 15-16 кила. Хем да е направило "яко" месо, хем хайванчето още да не е почнало да ... прави любов (по друг начин го каза, ама карай - б.а.)

Тогава се слага в тава, в която е сипано прясно мляко - може и варено, и неварено, и съвсем малко вода. По дъното на тепсията също така се слагат каквито имате под ръка дръвца, колкото да не се захване. И така печете.

Когато стане "жолто као дукат", т.е. - на нашенски златисто, за да може кожичката да хрупа, го заливате цялото с каймака от млякото.

Сервирайте го още топло.

Вестник "Меридиан мач" за ресторанта на Майстор Миро, София 1 - 6 октомври, 2004 г.

Сърбия загуби вратар, България спечели майстор на скарата

Миро е бил на крачка от Цървена звезда и Партизан, Ненад Лукич е негово откритие

Който е бил в ресторанта на майстор Миро в София и е опитвал специалитетите, приготвени на скара, би си помислил всичко друго, но не и, че сърбинът е бил на крачка от вратарския пост в някой от сръбските грандове Цървена Звезда и Партизан.

"Леле колко е странен животът. Когато бях на 17 години, играех футбол в Лесковац. Понеже оттогава съм си малко луд, та най-подходящият пост за мен според треньора бе вратарският. Треньорът бе известният Милош Милутинович, чийто брат Бора Милутинович постави рекорд по участия на световни първенства, и бе решил да ме налага в големия футбол. Тогава се получи и първото запитване от Цървена звезда. Всичко звучи много красиво, нали? Е да де, но тогава на сцената се появи баща ми", разказва съдържателят на един от култовите ресторанти в София майстор Мирослав Стефанович.

"Баща ми мразеше футбола, а и не вярваше, че това е професията за мене, и още тогава ме заби при скарата и мръвките", обяснява с тъга баш-майсторът. "Първата истинска футболна топка се появява в Лесковац още през 1913г. , когато едно местно момче я донася като трофей от Балканската война", разказва Миро за своя край и старата любов към играта.

Човекът, който показал тайните на вратаря на Лесковац и настояш башмайстор на скарата и ресторанта си в София, се казва Градимир Костич. Още от 70-те години та до ден-днешен бай Граде открива млади таланти и им помага да разкрият магията на футбола. Според майстор Миро Градимир е най-успешният треньор в района и над 10 негови открития после са минали през белградските грандове Цървена звезда и Партизан. Миро също е открил няколко момчета, които и досега играят в местни и чужди тимове. "Ненад Лукич е мое творение, аз му показвах какво да прави пред седемметровата рамка", хвали се Миро.

Сърбинът, спечелил четири пъти титлата на родината си по кулинарно изкуство, очаква в най-скоро време да стане и български гражданин."Обиколол съм доста страни, работил съм на много места, но откакто съм в България, вече пета година, открих своето място, особено след като отворих един от най-хубаите ресторанти в София Тук задомих щерката, тук ми е бизнесът, тук са ми и приятелите, тук расте внучето ми, а и много сърби идват да ме виждат. Ако в живота ми не се случи нещо необичайно, май ще си го доизживея в България.", споделя Мирослав.

Като стана въпрос за приятели, всъщност няма клиент на ресторанта, който да не се е сприятелил с майстора. Като се почне от царя, който се води и премиер, от президента Първанов, през Иван Славков, Бербатов, Азис, министри, депутати, та се стигне до комщиите от уличката - всички казват само благи неща за шампиона по скара. "В моя занаят освен храната е важно и отношението към хората, няма случай клиент да си е тръгнал недоволен. Мисля, че това е една от тайните в моя ресторант да се идва само с резервации, защото почти никога няма свободна маса", хвали се майсторът.

Откакто е в София, Миро не пропуска мач на националите ни, както и европейските срещи на ЦСКА и Левски. "Аз съм фен на Партизан, а у вас на кой симпатизирам, сещайте се сами.". Това, което правело разликата между нашите играчи и сърбите е, че българите спазвали къде-къде по стриктен режим, когато са клиенти на заведението. "Много често при мен в ресторанта идват Илиян Стоянов, Иванков и други момчета от Левски, които не пият повече от чаша вино. Нашите сърби оше със салатата са ударили по три лозови", твърди Миро.

Вестник "Труд" гостува на ресторант "При Миро", 20 декември 2009 г.

Пари за кръчма има и в криза, и през война

Майстор Миро разсъждава за вкусната мръвка и международното положение

Бобът "гравче на тавче" е сякаш създаден за компанията на вешалици, плескавици, наденици и кебапчета

Майстор Миро върти и убийствени салати в ресторанта за компания на ракийката.

В "алеята на славата" на ресторанта му има десетки грамоти, купи и дори снимки с президента Първанов

Има един ресторант, където са ходили държавният глава Георги Първанов, експремиерът Станишев, Азис и Шабан Шаулич. Добавете и покойните Илия Павлов и Георги Илиев. В този ресторант Стивън Сегал изял 3 порции боб (гравче на тавче) една след друга ... Къде? При майстор Миро, естествено.

"Труд" завари в навечерието на празниците човека кошмар на вегетарианците и малките прасенца да посреща гости с типичната си усмивка, неспирно "бръбляне" (от сръбски-бърборене) и разбира се, парадна готварска униформа. "Знаеш ли, имам големи фирмени партита в ресторанта - много хора, плащат си добре, искат цяло прасе или агне. Но най ми е мило, когато видя семейна сбирка. Значи, като си е довел тук детето - най-милото, тоя човек ми има доверие", разсъждава кулинарният Бойко Борисов, както на шега го наричаме, докато гледаме способността му да флиртува с медиите. Резултатите от споменатата любов са накичени по цялото антре към ресторанта му "При Миро" на малка на малка софийска уличка. Снимки, визитки на известни хора, и разбира се, половин вестникарски дописки на цели страници.

Отдолу, под земята, на скарата в своя сръбски ресторант, върти едновременно гравче на тавче , тънка сръбска питка и вешалици по-младият в занаята Далибор Маринкович, който от 6 години е дясна ръка на майстора. Миро наистина не може да го нахвали и ... непрекъснато наминава да го наглежда какви ги върши. "На всички съм им казал - на вратата пише моето име. Немам право на грешка!", усмихва се човекът, който се определя като "роб" на ресторанта си. Ако се питате защо, отидете на 2-3 други места, където ви обслужват българи, и после елате тук, където и нашенците са прихванали от ентусиазма и перфекционизма на сърбина. "Не е така - и вие имате добри сервитьори, добри готвачи, бармани... Но това е болна точка не само в България. Читавите кадри от техникуми и училища отиват в чужбина да си търсят късмета", впуска се в размисли майсторът. (Разказва как се кара на сервитьорите си да не гледат клиента "като крава мъртво теле".) Властелинът на скарата напомня, че няма работно време - седи докогато на вас ви е приятно, а може и да донесе поръчка вкъщи.

Спомня си първото родно кебапче, което изял през 1980 г., влизайки в страната на ГКПП Стрезимировци - бяло, дълго и... страхотно. И макар да ни четка, признава, че друго подобно опитал чак преди година-две край Бачковския манастир. Иначе са боя и боклук...

Затова той решил нещата по свой си начин. "80% от продуктите за ресторанта купувам от България", казва. Но. На една пловдивска фирма преди години дал рецептата за каймата, която иска. Месата на телета и агнета оглежда и оценява лично. Ето и два съвета: агнето трябва да е 14-15 кг, (а не както ние мислим 10-12), за да му е добро месото; телето, напротив - 200-250 кила. Да е още "малаче", "От 41 години съм в занаята", отвръща на любознателните ни погледи Мирослав Стефанович. И добавя, че в България, където всеки знаен и незнаен произвежда всичко, сам избира дори... дървените въглища, на които пече специалитетите си. Ако не знаете, има едни огнеупорни дето никога не се палят!

Покрай празниците си има традиция. Ще пусне персонала на ресторанта за бъдни вечер и Коледа и после за Новата Година. Питаме го страх ли го е от кризата. "Пари за кръчма има и в кризата, и през войните е имало. Кризата е повече в главите на хората", убеден е. Достатъчно резервации вече валят и не се лакомее да печели в празниците. А после за 13 януари(старостилната Нова година), ауууу... Тогава е неговият ден, в който събира всякакъв род "музичари" и става една - мани-мани!

Като го питаш за тайната на успеха, се замисля: "Като дойде некой у моя ресторан, аз не го гледам като клиент само да му взема парите. А все едно ми е дошъл вкъщи на гости".

Балканска скариада

Като го питаш къде го стяга чепикът, майсторът без замисляне отговаря - Балканската скариада. Това му е мечта, за която от 7-8 години "бучи", както сам признава, на управниците. Иска да я проведе в София, да се съберат майстори от целия полуостров...

Но признава, че усилията на един частник не стигат. Чака някой министър на туризма да му обърне внимание, да седнат на една маса и да се разберат за организацията. А ползите за България са ясни.

Вестник "Труд" за ресторант При Миро, София 08 май, 2010 г.

Парола “Теферич”

Родната мутация на демокрацията донесе куп неприятности, но и някои кефчета. Като например китни ресторанти на открито. Някак между моловете - почти по един за всеки жител на столицата, и безкрайните бетонни кооперации се прошмулиха безброй капанчета, заведения или направо топкласа ресторанти на теферич. Без изобщо да претендираме за изчерпателност, ви препоръчваме няколко от тях.

Душманинът на вегетарианството майстор Миро откри миналата неделя сезона в лятната градина на ресторанта си в София - още по-напудрена, украсена и обновена. “Секо цвете е поставено от мойта Олгица”, оглежда се гордо, хвалейки жена си, на чаровния си българо-сръбски.

По време на посещението ни в ресторанта - надвечер в делничен ден - вече е фраш, чуват се разговори на корейски, английски... Властелинът на мръвката влита като Атила след обичайната си следобедна дрямка в червена риза и панталон. Само за минутка-две се е “барнал” в официалната униформа с готварска шапка и жълто шалче и вече наобикаля приятели по масите. От недрата на кухнята излизат неимоверен брой свински, телешки, агнешки мръвки..

“Искам само да апелирам - идват мои приятели от цяла София, от Бояна, от провинцията - нека да правят резервации на телефона на моя ресторант. Къса ми се сърцето да връщам хора, а не мога да я уширим градината”, казва баш майсторът. Неговото зелено кътче е от типа вътрешно, закътано. Има 110 места. Баш в София влизаш и забравяш за шума и лудницата. Децата щъкат като полудели покрай езерцето с шадраван, отделно им е направил кът с играчки и занимавки, че дори и с тента, ако вали. Има ВИП за по-специални гости, като например президента Първанов, който също е идвал тук.

Майсторът ни сочи с гордост последните 3 грамоти, които взел преди 2 седмици на балканското “Златно котле” в Ниш за рибни специалитети. В родината си отишъл и се състезавал като представител на... отбора на България.

Вестник "Труд" за ресторант При Миро, София 14 януари, 2010 г.

Властелинът на мръвката с купон а ла ъндърграундв София

Осем прасенца сукалчета, неясно колко фишека заря и един казан греяна ракия отдадоха безвъзвратно своята последна почит за посрещането на старата Нова година при майстор Миро в ресторанта му. Криза-не криза, най-известният сърбин-ресторантьор в София се опита по традиция да направи за приятелите си софра, сравнима с тези от филмите на Кустурица. Нямаше единствено стрелба по шаран, но пък “Пуцай, куме!” се чуваше регулярно.

Специално поканени приятели и ВИП гости на властелина на мръвките се стичаха на групи към ресторанта му. Още на тротоара ги посрещаше чинно строен октетът на Божидар Николич-Доня. Разбирай - 8 роми, докарани от Лесковац, които със свирнята си “змия от дупка вадят”... При всеки задал се джип, лимузина или такси, командированите у нас свирачи надуваха буриите до пръсване.

“Така е по традиция у нас, домакинът те посреща още от улицата,и аз се опитвам да пренеса тази традиция в моя ресторант в София”, разясни Миро, докато разливаше с черпак поредното “уелкъм дринк” - греяна сливова от огромен казан.

Цялата суетня не му попречи да притичва лично да наглежда поредното въртящо се на чеверме сукалче. Кожата му трябва да “дрънка”, за да е готово. Какво се е случило на такъв купон до ранни зори в един от култовите ресторанти на София, историята мълчи...

Вестник "Труд" за ресторант При Миро, София 08 август, 2010 г.

Ще направи ли Миро балканиада по скара в София?

Два тежки “ангажимента” предстоят на душманина на вегетарианството майстор Миро през август и септември. Първо ще посети в родината си Фестивала на духовите оркестри “Гуча” от 13 до 22 август. “Това е в едно малко място в Западна Сърбия, на 600 км оттук - Лучани. Провежда се от 50 г. и в криза, и във всякакво време. Канен е президентът Борис Тадич, който винаги ходи.” Кулинарният крал и съдържател на ресторант в София вече заинтригувал и Ути Бъчваров за невероятната пачанга, в която взимат участие по 2000 оркестъра и се претакат по милион (!) посетители. Познайте какво ядене и пиене пада...

После от 30.08. до 5.09. е скариадата в родния му Лесковац, която Миро лично вдъхновил преди 20 г. И не пропуска да отбележи, че като иде, вече не може да се размине от софийски, кюстендилски, благоевградски коли. “Аз съм широко скроен - що да не дойдат от Албания, от Косово... Това не е политика - нас ни е живот на Балканите!”, пали се на уникалния си сръбско-български майсторът.

И подхваща любимата си болна тема - за организиране на балканиада по скара в София. “Тука аз от 10 г. буча! Некой беше казал - Миро само си пере устата (т.е. - чеше си езика),прави си маркетинг, на себе си, на ресторанта... Не! Миро иска да я направи и нема да се спрем да говора. Имам всичко написано, всичко имам в главата.

Първо и основно - обръщам се към г-н министър-председателя Бойко Борисов - аз много го уважавам. Като български гражданин съм гласувал за него. Що ли? Щото стига тия “дъртавци” - трябва да управляват хора, които не ги е прегазило времето... Г-н Борисов ни требва само да пререже “връбца” и да каже: Скариада започва!”

За мащабния проект на собственика на ресторант “При Миро” обаче не стига едното самодейно желание.

Според него само на ниво министри на туризма, че и на културата, може да бъде уредено безпроблемното пребиваване на съседските майстори готвачи, самодейни групи, танцови състави и пр. “Имам идея къде да се проведе - на площад НДК! Бай Тошо го е направил като родено за това. Искам София да мирише 10 дана! София е столица на Балканите. Кръстопът, който води и към Тирана, и към Букурещ, и към Истанбул... Дай да го нацъртаме да видиш как изглежда!

Искам у всеки кът на една малка държава като Малта или като Люксембург да се чуе за България и за София. Както всички знаят за Рио. Да се проведе нещо за първи път на Балканите, що не е правено досега!”

Какво ще представлява? “Състезанието е, което ще оценява майсторите - дали ще бъде Миро, дали ще е некой грък... или румънец - няма значение. И да се следващата година мести в друга столица.” В мечтата му задължително влиза и културна програма. 10 дни - ще има по един за представяне на всяка балканска страна. 5 щанда или 10 по 150-200 кв. м, където да се предлага национална кухня и всичко “що е интересантно”. Вежди Рашидов би могъл да помогне с колегите си за идването на музиканти, културно-художествени дружества, хора да се вият...

“Да се усети духът на Балканите!

Цел ден да се представлява Албания, после Сърбия. Ще танцувамо всички заедно. И да се яде и да се пие!”, разказва мечтата си Миро.

Но всепризнатият бог на скарата (и на рекламата) признава: “Много маркетингово трябва добро да се “отради” (да се изработи - б.а.)целото събитие - да доведеме туристи. Да дойдат богатите хора от Европа, който ще остане 8-10 дена тука. Нема он да дойде с 200 евро у джоба - ще дойде с 1000-1500! Ще ги влее в държавата - у градската ли каса, у държавната ли... Ако ме послушат и мислят както аз мислим, гарантирам, че на 100 км от София всички ресторанти, хотели, хотелчета и хостелчета ще се напунат!”

Отделно според него е съвсем резонно на площада да се привлекат винарските изби да се представят. Бирите, които са доста и е повече от ясно, че ще вървят като... Какво ти като топъл хляб, никой не може да изпие 10 хляба?!

“Виж вътре какво представлява НДК? В самото НДК да се представят с щандове с родни кухни със стари специалитети”, казва.

Не забравя да сподели колко се радва, че българи и сърби вече нямат проблеми по границата. “Е го от Ниш - пали колата и ще дойде за 2 сата до София. Ще хапне нещо, ще си купи, може и ресторанта ми да посети...”

“Имаме колко посолства, колко аташета, колко консули - като ги поканиш, те ще си пуснат снимки на фейсбук ли там... И ще се разчуе”, крои планове.

А защо не става?

“Просто хората ме не взимат на сериозно - мислят да си я перем устата! Вече 10 г. съм говорил - не искам имената да споменям на тия политици... Хапнеме, пийнеме, почерпиме се - това сме ние на Балканите - силни на маса! Браво, вика, майстор Миро, евала, харесва ми, това требва да направиме! И така, докато сме на маса в некой ресторант, а след това - не ме йе*е никой за нищо! Па пращах некакви писма, на кой ли не писах за това. И до ден днешен никой не дойде в ресторанта ми при мен да каже - Миро, идваме с цел да почнем да работим на това балканско събитие. Защо в Лесковац да става, в Гуча да става, в София да не става? 50 000 на вечер в Лесковац се събират - хората спят у Вранйе у Ниш”, пали се баш готвачът.

И все пак - защо не без институциите зад гърба?

Като погледнеш, изглежда просто, но собственикът на един от утвърдените ресторанти в София е мислил върху всичко. Дори до химическите тоалетни - не може 100 000 души да се съберат на площада, който разбира се, ще е без вход, и да няма тоалетни.

Ами продуктите? “Искам да убедя много хора, които ми не верват, че аз взимам 99% меса от тука. Има много хубави меса. Но все пак ХЕИ трябва да уреди да може всека страна да си донесе собствено, ако иска продукти - а не на границата митничарът да ги прави на... Да им ние дадем една “потвръда”, че не отива да прави далавери, а отива да представя страната си.”

Например българите нямаме традиция да правим за мезе каймак. Такъв се взима от Сърбия. А най-доброто прошуто - от Черна гора, казва роденият в Лесковац майстор.

“Дали ще докараме 1 -2 -3 милиона евро за тия 10 дена, 20 улици може да асфалтираме от тая печалба, да поправиме дупки... Не съм роден за политик - роден съм за кухня, роден съм за ресторант, обичам тая работа. Али тука не може, док се не намеси малко който е на власт! Без тях не може да се направи. Ако площад НДК може да приеме 100 000 души за една нощ, за 10 са милион. Ако Гуча може да посрещне милион човека - едно село, защо София да не може!?”

Миро е убеден, че само с такива събития, привличащи богатите (щото ние сме “сиротиня” народи), ще спре да се говори за нас само: “Бугарите са престъпници, сърбите са такива и такива, инатчии... Щото иначе е вярно - ние, сърбите, ако инатът се превозваше, щехме да имаме и за износ!”

Другият проект на царят на сръбската скара е до есента да излезе книгата му. На бюрото си в ресторанта до ден днешен е натрупал томове с рецепти на старите майстори, от които се е учил. И признава, че все още, като няма много работа, се затваря и ги прехвърля. Голяма част от тях обаче с 42-годишния си опит може да обогати и тунингова.

И последното и най-мащабно. Любимата му балканиада по скара, ако се осъществи, може да се превърне в предмостия за следващото - Балканска кулинарна академия. В която най-добрите майстори от всички страни да обучават младежи и девойки. “Кадрови нема, брате - кадрови! А без тех ние - по-старите, сме загубени. А като че ли никой не мисли и не го вижда. А това на нас, съдържателите на ресторанти, ни е и хлебът и водата! Да има кадри и да имаш къде да ги реализираш... Погледни какъв потенциал имаме - аз гледам чужденци как ядат, бе?! Като дойде при мене в ресторанта, как яде плескавица!”

Вестник "Труд" за ресторант При Миро, София 14 януари, 2011 г.

майстор Миро чества 10 години в София с... клонинги

Българският синоним на плескавицата и сръбската скара - майстор Миро, ще дава името си под наем. Това сподели пред “Труд” винаги лъчезарният ресторантьор по повод 10-годишнината от идването си у нас, първо в Пловдив, а после в София.

“Яд ме е на липсата на традиции! Защо, като дойдат чужденци, да ги посрещаме със сьомга, а не с родопско ягнье или еленски бут? Да заповедат у моя ресторант в София”, пали се на типичния си сръбско-български лесковчанинът.

След 10 г. на наша почва (иначе общо е в кръчми от 42 лета!) вече има предвид България, използвайки думите “у нас”. Та, у нас било пълна глупост да няма министерство на туризма, което да отговаря само за това - най-голямото бъдеще на икономиката ни, според него.

Майсторът и собственик на легендарният софийски ресторант “При Миро” е решил да се съгласи на няколкото предложения за франчайз, които има, за бързи закуски, за ресторанти, но, при условие че... “Не може никой да ми опръля (да изцапа, да замърси - бел. авт.) име за никакви пари!” Бил навит да се нароят още майстор-мировци само ако си запази правата за внезапни проверки по всяко време. “А не както съм виждал - свйняц (ще рече - кочина)!Аз влезнем и готвачът чак тогава започва срамежливо да си мие ръцете пред мене, явно за пръв път.”

Царят освен на сръбската скара и на сладките приказки най се гордее, че чувал от нашенци: Добре, че дойде, да не ходиме все у Ниш и Лесковац за добра скара. Като лична своя заслуга изтъква съдържателят на най-известният сръбски ресторант в София, че научил българите да ядат специалитети в було - нещо, което преди никак не било популярно. В посока изток-запад пък изнесъл... чубрицата. Отначало сънародниците му се мръщели, че нещо в нашите гозби им мирише гадно.

Пълният с изненади шоумен бизнесмен е родил и друга идея. Кризисно собствениците на сградата, в която върти ресторанта, се навили да му намалят наема. А той пък решил да... почерпи верните си клиенти и намалил цените. Нещо, което за българските капиталисти е трудно да си представят. “Имам право да почерпя, нали?!”, смее се майсторът, хранил в ресторанта си в София от държавни глави до холивудски величия.

Вестник "Труд" за ресторант При Миро, София 14 януари, 2011 г.

Майстор Миро кани Фандъкова на балкански цър-пър'

Кметицата на София Йорданка Фандъкова е канена на големия фестивал на сръбската скара в Лесковац. Събитието си е направо еквивалент на олимпиада по плескавици... Новината издаде пред “Труд” майстор Миро, който за всички е неофициалният, но пълномощен посланик на сръбските мръвки в България, с централен офис в своя ресторант в София. Той изиграл само ролята на посредник, иначе поканата идва от кмета на най-известния скараджийски град Слободан Коцич.

В Лесковац (с население от около 100 000 души) по време на ухаещото събитие се изреждат 400 000-500 000 т уристи. “Има гости от Словения, Македония, Гърция, че дори и Албания”, разказа собственикът на едноименния-култов ресторант на софийската уличка Мърфи. Той самият се радва, че всяка година главоломно расте броят на българските коли и автобуси, които виждал край димящите кебапчици и увиячи

Събитието е от 29 август до 5 септември. То включва куп звезди на музиката, 150 открити скари и около 75 “кафана” - кръчмета - ресторанти, плюс традиционната плескавица за “Гинес” - около 80 кг, с която всяка година майсторите подобряват собствения си миналогодишен рекорд.

Кметицата приела тези дни царя на сръбската скара, поинтересувала се колко е пътят от София до Лесковац (около 200 км) и сърдечно казала, че въпреки предизборния период у нас ще опита да намери време за това чудо на балканския нрав.

Вестник "Труд" за ресторант При Миро, София 16 май, 2012 г.

Кобрата набива сръбска скара за евротитла в ресторант

Кубрат Пулев-Кобрата събра 15-ина юначаги-настоящи и бивши боксьори,да отпразнуват европейската му титла по бокс в тежка категория. Купонът обаче си бе чисто балкански в ресторанта на властелинът на сръбската скара майстор Миро в София.

“Хапнаха т.нар. свински медальон с каймак, приготвен от бонфиле,” издадоха от сръбския ресторант. Момчетата били толкова сериозни, че не отказали и предястие от... мръвки.Взели т.нар. сръбско мезе, мешано от прошуто и други видове месо.

Спортистът обаче не изневерил на стила си и не пил алкохол.

С него били брат му Тервел и, разбира се, половинката Андреа.Тя не се включила във високохолестеролната оргия и я карала само на салатка.

След това компанията напуснала един от елитните ресторанти в София в посока елитна чалготека.

Вестник "Лакомник" за ресторант При Миро, София 3-9 април, 2012 г.

Бон филето се яде кърваво

Дори Иван Звездев слуша с интерес съветите на майстора

Майстор Миро е готвач повече от 40 години. У нас има няколко ресторанта. Започва в Сърбия от нулата.Когато идва в България, вече е натрупал опит, но не познава страната. Постепенно обаче усеща българския вкус и се превръща в един от най-успешните съдържатели на ресторанти.

- Каква е разликата между нашенската и сръбската кухня?

- Когато дойдох в България, разбрах, че нещо тук липсва, точно тази сръбска кухня я нямаше. Имаше едно непознаване на сръбските специалитети. Ние например сме запазили традицията скарата ни винаги да е на дъвени въглища. Когато дойдох в България обаче, видях такива и на ток, на газ.

Това е нещо основно, дори за моя успех, при нас е истинска традиция. Иначе и до днес винаги залагам на качествените меса. Внимавам кой специалитет от кое месо се прави. Има разлика между българското кюфте и нашата плескавица. И тя е дори в процентите месо,които се слага, не само в подправките. После разбрах и колко сме близки като хора, като душевност. Просто, когато дойдох тук, нямах представа от нищо, не познавах тази страна, не знаех колко е хубава. Иначе в България от ресторант не може да се печели толкова, че да си купиш хеликоптер или яхта. Но ако работиш както трябва, можеш да живееш спокойно.

- Разкажете повече за семейстовото си.

Съпругата ми е готвач подобно на мен. Тя е повече по манджите и сладкото, аз - по скарата. Много ми помага за моите ресторанти. Аз идвам от едно село до Лесковац.

- Вие опитвате да направите и Скариада от няколко години - фестивал на балканската скара. Докъде стигна идеята?

Вече от седем-осем години се опитвам да организирам такова нещо. Още от времето на Стефан Софиянски Вече не се и опитвам де. Новите управници при мен в ресторанта ми в София не идват, гледам да не се бъркам. Никой не обръща внимание на такива идеи. А това е нещо, което ни трябва на нас на Блаканите. Трябва да се покажем с нещо хубаво, стига сме се показвали с глупости. Стига вече с тези войни.

- Кога се става готвач, след колко години практика?

- След десетата година. Тогава можеш да кажеш, че ти е малка заплатата. А когато си още в началото, ти дори не знаеш как точно да съхраняваш продуктите си в кухнята. Според мен се става наистина добър готвач за 15 години. А сега всеки, който е завършил някакъв курс, казва, че е готвач. Е, не е така.

- Вие как започнахте?

- В началото не знаех нищо. През 1968, когато съм започнал, нямах представа какво е кайма, какво е кебапче, какво е плескавица. Шефът на кухнята в ресторанта да ми даде да направя нещо беше рядкост и голяма чест. Не смеех дори да си поискам да ям, събирах каквото е останало по чиниите. Чаках майсторът да ме попита дали съм гладен.

Сега няма такова нещо, гледат те да са добре. Не знам вече дали не идва повече от домашното възпитание. Просто няма кадри. Един път в ресторанта дойде при мен една жена,готвачка. Беше с обица на носа. Направи й казах да я свали, че ще и отрежа носа. Но тези злини, да знаете, дойдоха от Запада.

- С кое свикнахте най-трудно в България?

- С чубрицата. Бях я нарекъл подправка за развалено месо.

- Залага ли българинът на хубавите продукти?

- За съжаление, не. Гледам сега, купуват си телешки салам за два или три лева. Няма как да стане. За мен качеството на всеки продукт е на първо място. например, купувам биволско месо, защото не хваща болест луда крава. Въпреки това една клиентка ми каза, че това е мръсно месо, защото биволите се въргаляли в калта. Опитайте първо, пък тогава говорете

Освен това често помагам на хората си в кухнята, нито ме е срам, нито се притеснявам. И идва поръчка в кухнята на ресторанта - препечено бон филе. Леле, веднага питам кой е клиентът, и отивам при него. Казвам му, че така не се яде, зашото ,ако се препече, в него не остава нищо. Питал съм какво ще ядат тогава и накрая се съгласяват с мен. Яде се сочно, кърваво. Когато им го занеса, винаги казват, че съм прав.

Вестник "Труд" за ресторант При Миро, София 3-9 април, 2012 г.

Да заколим телето...По сръбски

У нас сега са Богородичните пости, но това е и сезонът, в който падат мърцина малките, най-вкусни телета - едва около 40кг.

На тази философия са подчинени и някои от специалитетите в меката на антивегетарианството - ресторанта на майстор Миро. Намираме душманина на бързото хранене и емблема на чревоугодниците и табиетлийте в... Сърбия. Като истинска звезда е канен да журира международна скариада (фестивал по скара) в Заечар, заено с румънци, словенци и пр.

В неговия ресторант в София обаче е трансферният му удар, който сравнява с купуването на Роналдо в Реал - Мадрид. 27-годишният майстор Микица е от Чачак - града в централна Сърбия, до който се провежда уникалният фестивал “Гуча”. Представете си десетки оркестри “трубачи” (т.е. духова музика), които с издути до пръсване бузи свирят, докато дим от кебапчици, плескавици и готвено в казани кисело зеле с бекон се извисява таман до стратосферата.

“Хората са същите, животът - и той”, отговаря ни стеснително младият шеф на кухнята в ресторанта на въпроса намира ли някакви разлики между двете държави.

Бая различия обаче има в кухнята - подправките, супите, популярните суровини тук и там, отсъствието в България на качествени пушени меса.

Микица споделя виждането на работодателя си, че ресторантът е институция - в него не само се яде, прави се политика, завързват се приятелства. И сигурно затова обновил кухнята с някои от характерните за Централна Сърбия специалитети, които може да опитате само в един от емблематичните ресторанти в София.

Вестник "Труд" за ресторант При Миро, София 25 август, 2012 г.

майстор Миро журира свинска олимпиада

И безплътните обитатели на небето сигурно ще се вмиришат на кебапчета и плескавици от понеделник, когато в Лесковац започва най-голямата сръбска скариада - фестивал на скарата. Градчето, на едва 200км от София, посреща по 600 000 туристи в 7-те дни на вкусното мероприятие. Това разясни посланикът на сръбската скара в България и собственик на едноименния ресторант - майстор Миро. Като уважаван международен капацитет и един от основателите на фестивала на сръбската скара той по традиция е член на тежкото жури.

Освен безбройни църпъраджийници скариадата представлява и нещо като парад на съседските учебни заведения по обществено хранене, бързи закуски, ресторанти - стотици млади готвачи мерят майсторлък кой ще докара по-префинена мръвка. Ще има опит и за подобряване на световния рекорд за най-голяма плескавица и, разбира се, десетки оркестри духови музики... Абе, като във филм на Кустурица!

“Радвам се, че всяка година виждам все повече българи - коли и автобуси идват чак от София, Варна, Бургас”, призна Миро. Фестивала на скарата посещавали и други руски и украински групи - летят до Белград и оттам идват с рейсове.

Кулинарният идол и ресторант - съдържател напомни само всички българи да се погрижат за резервации за спане, защото местата са малко, и в никакъв случай да не карат пили заради сръбската полиция.

Вестник "Лакомник" за ресторант При Миро, София 20 - 26 март, 2012 г.

Заведение на седмицата - ресторант При Миро София

Най-вкусната мръвка идва от скарата на сръбския майстор

Няма по-екзотично заведение у нас от сръбската скара на майстор Миро. Ресторантът на балканския ни комшия бързо в София доби популярност. Вече почти няма българин, който да не е опитвал апетитните меса, които се приготвят на дървени въглища. Куларният спец е категоричен, че клиентът при него е Господ. Затова често минава между масите на ресторанта, за да уважи гостите си.

Майсторът вече 42 години се труди в кухнята. Това е и мястото, където стриктно се следи за качеството на продуктите. Сърбинът обаче държи менюто в неговите ресторанти да се сменя редовно и да се предлагат все по-интересни неща, които задължително са пресни.

Последният хит сред клиентите на Миро е конското месо. Казва, че това е най-хубавата мръвка. В повечето специалитети то също минава през прословутата сръбска скара.

Сръбският ресторант често събира елита на София. Това е и любимото място за посрещане на празници на куп известни личности.Заведението бе традиционния терен за купоните на трима от най-известните български Ивановци - Иван Гарелов, Агент Тенев и покойния вече Иван Славков.

Важно! Победителят в конкурса “Вашите рецепти” на вестник “Лакомник” ще спечели вечеря за двама в ресторанта на майстор Миро в София!